Пет неща, които може да предизвикат страх в мозъка
Страхът има многочислени отблясъци, в това число върху мозъка. Според Американската асоциация за безпокойството и депресията към 20 на 100 от американците страдат от някакво психологично заболяване. Около 40 милиона американци са наранени от страхови положения. Дори в случай че паническото разстройство е относително постоянно срещано страдалчество, има доста хора, които не знаят какво влияние може да упражни страхът върху мозъка. Страхът е методът, по който мозъкът алармира за заплаха, счита психиатърът доктор Алекс Анастазиу. Но по какъв начин въобще поражда възприятието за боязън? Когато мозъкът мисли, че сме застрашени, се освобождават хормони като адреналин и кортизол. И двата хормона се грижат за бърза реакция и разбиране на обстановката. Когато страхът премине, те още веднъж се връщат към естествените си равнища. Страхът се отразява върху мозъка по следните способи:
1. Страхът визира краткосрочната памет.
Повече или по-малко е обикновено да се чувствате смутени и комплицирани, когато изпитвате тревога, тъй като нарасналите равнища на кортизола предизвикват стесняване на хипокампа, който е един от основните центрове на паметта в мозъка. Постоянният, продължителен боязън води до заплеснатост и елементарно забравяне.
2. Страхът ни прави по-импулсивни.
Под въздействието на страха хората по-бързо вземат решения. Това се дължи на обстоятелството, че кортизолът въздейства върху префронтална мозъчна кора. Но в сходна обстановка човек реагира импулсивно, става раздразним и може да направи неправилен избор. Затова в никакъв случай не трябва да вземате значими решения, когато сте уплашени или уплашени.
3. Страхът благоприятства депресиите.
Страхът и депресията нормално вървят ръка за ръка. Нерядко паническото разстройство отключва меланхолия. Който постоянно изпада в тревожни положения, би трябвало да потърси професионална помощ, преди казусът му да се задълбочи.
